Drag me down

Заглавие: Drag me down Вто Фев 07, 2012 7:45 pm

Жанр:Драма
Резюме:
5 момичета се превръщат в добре усмислен проек, който придобива неочакван обрат. Всяка една от тях е изключително амбициозна, желаеща още повече слава. Първо смятани за идолки на цяло едно поколение, и петте пропадат в собственият си капан, в вят, в който не могат да вярват дори и на себе си. От идоли, Neon.M, се превръщат в пример какво може да се случи ако прекалиш.

Header:
Име-
Истинско: Лидия Борисова
Нов паспорт:Хедър Харви Крийпън
Години-
Истински: 17
Паспорт:21
Относно проекта: Първоначално мъжкият й еквивалент е Daesung, но в последствие е сменен с
G Dragon, заради лидерският й талант и амбициозност

Rebecca:
Име-
Истинско: Михаела Георгиева
Нов паспорт:Фелисити Феърчайлд
Години-
Истински: 18
Паспорт:23
Относно проекта: T.O.P; Не развит талант и много мързел, но въпреки това успява да спечели хората.

L Baby:
Име-
Истинско: Елисавета Николова
Нов паспорт:Лейтън Кристофър
Години-
Истински: 17
Паспорт:24
Относно проекта: Taeyang. Първоначално мъжкият й еквивалент е G Dragon, но е много разсеяна, мързелива и далеч не толкова талантлива. Рапърката на групата.

Sarah:
Име-
Истинско: Яна Филипова
Нов паспорт:Сара Кромуел
Години-
Истински: 16
Паспорт:20
Относно проекта: Seungri. Много талантлива, но твърде срамежлива.

Emily:
Име-
Истинско: Синда
Нов паспорт: Емили Йейл
Години-
Истински: 19
Паспорт:25
Относно проекта: Daesung. Много лесно раздразнима и избухлива, но изключително талантлива.

За проекта: Всъщност той е на политическа основа, но да оставим това на страна и да се вгледаме в общото- 5 момичета, не корейки, подписват договор с YG Ent. , но с цената на изцяло нов живот без старите си близки и познати. По това Big Bang взимат 4-та световна награда и всички започват да си задават въпроса на какво по-точно се дължи целият този успех. На това, че са мъже, че са красиви, или само и единствено на талант? Точно тези пет момичета са чудесни за този проект.

Заглавие: Re: Drag me down Вто Фев 07, 2012 8:39 pm

Becca`s pov

Светлините над мен се изгубваха в цветна мъгла. Не виждах нищо, но не се и възпротивявах. С тъмнината отминаваше разкъсващата болка от краката надолу. Все още я чувствах, но нямах сили да се помръдна. Чувах писъците на хората, виждах размазанте им, изпълнени с уплаха лица над себе си, но не можех да вдигна ръката си и на милиметър. Исках да чуя какво ми казват, но не можех. Всякаш никога до сега не бях срещала този език. Чух английска реч- само отчетох такава, без да разбера нищо. Сега разбирах единствено родният си език... И тогава се замислих- ще видя ли животът си на лента? О, не...предпочитах ужасната болка милиони пъти пред това. Милярди пъти пред това да чуя гласът си за един единствен последен път. В този момент, като по поръчка, дочух нещо в далечината. Ушите ми бяха потопени като под вода, но въпреки това го чух. Всички грешки, всички груби неща, които бях казала. Отново сърнах Хедър в онзи дъждовен ден- " Мислиш се за талантлива!? Мислиш се за красива!? Без нас си нищо, Лидия! " Видях отново есктеншъните на Емили, които бях издърпала най-хландокръвно от главата й. А най-ужасен бе онзи спомен...удари ме право в сърцето като куршум. Все още не си го бях простила. Крещях като идиот, че той не струва, че той не може да се грижи за себе си, камо ли за мен, че не струва, че е една плюнка, която не може да свърши нищо като хората. Мразех този миг. В какво се бях превърнала? Щом погледнех паспортът си не виждах себе си, там дори нямаше името ми, годините ми, рожденният ми град. Бях погубила твърде много хора....прекалено много хора. Всеки до който се докоснех, всеки който обичах дори и за миг увяхваше, бе смачкан от живота. Къде бяха всички те сега? Хедър, Джи-Йонг, Сеунгри, Сара, Сюнгхюн...? Нима нещо хубаво се случваше с тях? Джи-Йонг пропадаше, продължаваше да го прави с пълна сила, вече не заради мен, а защото му харесва. Наркотиците, алкохолът, това си бе ежедневие. А със себе си завличаше и Сеунгри...Сюнгхюн се обвиняваше заради мен, а Хедър умираше бавно отвътре заради самият него. Нима това бях аз? Нима хората се обръщаха на улицата когато ме видеха, нима ме черпеха питиета, нима цялият свят знаеше името ми? Моето име, на момичето, което до вчера наричаха дебелачка, кашкавалка, " ей оная", смееха ми се, подиграваха ми се за всичко, аз, която се срамувах да се погледна в огледалото. Нима аз бутах всички други, за да застана най-отпред на камерата, аз, която се страхувах от всяка своя снимка?....
Тъмнината. Плашеше ме. Паникьосвах се. Дъхът ми гореше в гърдите, а аз се страхувах толкова много от тъмнината. Почувствах нечии ръце да ме повдигат, а след това долувих нежен глас в ухото си. Не! НЕ! МАХНИ СЕ! Не искам теб! Не, не! НЕ ИСКАМ ТЕБ ИСКАМ СЮНГХЮН!...само на него му пукаше...Спомените продължаваха да валят...Не спираха. Забързаха се.
Връщайки ме към самото начало....

Заглавие: Re: Drag me down Вто Фев 07, 2012 11:32 pm

Header`s POV ~

И ето го ... с Ребека от един час стоим на гарата и чакаме проклетия влак,тей като стана едно "малко" объркване с билетите за самолета и ние сме прецакани да пътуваме с влак,докато Сара,Емили и Лейтън си се возят в първа класа...how lame...
Мина още един час...после още един...и най-накрая,като гръм от ясно небе влака пристигна и се качихме.Седнахме си на местата и
потеглихме.Аз си разглеждах паспорта,а Бека пак нагъваше нещо...
-Ребека ! Неможеш да ядеш сега... -шепнех и,но в действителност вече съм и се развикала хиляда пъти.
-Защо ? - погледна към мен с пълна уста.
-Оф...първо не се говори с пълна уста...не са ли те учили? - облегнах се ядосано на седалката.
-Добре,де...добре...последна хапка. - И се натъпка с половината сандвич,който и беше останал.
-----След около 2 часа------
Събудих се от някакъв огромен шум,супер нехарактерен за влак.Едвам успях да отворя очите си,тъй като светлината ми пречеше да виждам.Премигнах няколко пъти и се огледах...беше...претъпкано...имаше поне 50 човека в един вагон.Събудих Ребека и тръгнахме да излизаме.А пък излизането ни беше просто въпрос на живот или смърт...всички те блъскат,дишат ти във врата,направо те смачкват отвсякъде...нямаше къде игла да падне...въздуха не ти стига...отвратително! Единствения изход беше покрива,там се и качихме.
На мен обаче ми беше интересно откъде толкова много хора,а то било стачка.Повече във влак няма да се кача!...вече от 20 минути мрънках на главата на Ребека и много ясно знаех каква е причината за отегчената и физиономия.
-ДОБРЕ,ХЕДЪР...МЛЪКНИ ВЕЧЕ! РАЗБРАХ,ЖИВИ СМЕ...ИЗЛЯЗОХМЕ...НА ПОКРИВА СМЕ...ТОВА СТАВА СТРАННО! -
-СТАВА СТРАННО ЛИ?! НИЕ ЗА МАЛКО ДА УМРЕМ,РЕБЕКА...СТРАННО...
-Ало,Драма Кралицата...спокойно...и нямаше да умрем..това е смешно... -Тъкмо отворих устата си,за да протестирам,но възможността не ми беше дадена.Чух,че някой ни повика...но никога не съм очаквала,че щеше да е точно...ТОЙ...
-Момичета...как ще слезете от там,сега? -Погледна ни и вдигна вежди.С Ребека се спогледахме...някой да ме ощипе...май сънувам...
-Ребека...-шепнейки се обърнах към нея.- Т'ва е Сеунгри,човек...
-Да,виждам...
-Какво ще правиим...?
-Гледай...-каза с усмивка,леко самодоволна.Това не ми харесва...
-Ам...неможем да слезем...трябва ни помощ. -Погледнах към него,лицето му първоначално беше сериозно,но след това се усмихна леко.
-Добре,тогава. - Протегна ръцете си и хвана Ребека за кръста,супер внимателно,след което я свали от покрива на влака.Следваща бях аз.Най-накрая...край на кошмара.
-Искате ли да отидем за кафе. -Сеунгри попита,с усмивка.
-Ем,айде...- Спогледахме се и тръгнахме. ; Когато влязохме в кафето...Боже,случват се 2 невъзможни неща на един ден.Сеунгри не беше сам,останалите момчета от Big Bang бяха с него,стояха на една маса приказваха си и се смееха.Хванах Ребека за ръката и я издърпах навън...
-Какво те прихвана,бе? -Попита ме учудено.
-Трябва да се правим,че си нямаме и на понятие кои са? Ясно?
-Ъм,добре...хубаво...-погледна ме леко объркано.След което се върнахме в кафето,вече от личен опит можех да кажа,че да си лафиш с Big Bang хич не беше зле.Минаха поне 5-6 часа и никой не усети колко бързо се стъмни навън.Ребека ръсеше едни бисери без спирка,а нещото което ми
направи много голямо впечатление беше,че с Сеунгри страшно много си допаднаха като характери.Той просто се смееше на всяка простотия,която тя казваше.Мен пък ме заболя лакътя да я ръгам през 2 секунди...
-Ребека,стига си се излагала...моля ти се... -Почнах вече да и се моля,но кой ме слуша...не ме отрази и продължи да ръси простотии.
-Не те познавам! Просто не те познавам...

Заглавие: Re: Drag me down Сря Фев 08, 2012 1:40 pm

Drag me down Tumblr_lhytc69bma1qdyt4xo1_500

Becca`s pov.

Щях да полудея. За бога, защо просто не ме оставеше да се изложа напълно? До вчера пищях като ненормална ако случайно ги видех по някоя музикална телевизия, а сега стоях и си говорех с тях. Дори се чудех как можех да образувам правилно изречение вместо нечленоразделни звуци. Тук таме заеквах съвсем леко, но едва ли го забелязваха. Ръкомахах твърде много, за да обърнат внимание. Бяха се представили като Сеунгри, Джи-Йонг, Даесънг, Йонг-Бае и СюнгХюн. Ви и Джи изглеждаха много заинтересовани от това което бърборех. И двамата се смееха всякаш на живот и смърт. Даесънг и Йонг-Бае само кимаха с глава и се усмихваха лекичко, о боже мой колко сладки бяха, а Таби...о, защо дори не ме погледнеше? Бе си просто перфектен, нищо, че бе в полу заспало положение. Едва ли дори ме слушаше. Бе загледан някъде далеч през стъклената витрина.
Проследих погледът му към нищото. Бих дала всичко да бе на мястото на Сеунгри и той да се хили като невидял, но...изглежда не съм " достойна " за това величие. Хауевър...
- Михаело...- изсъска Хедър в ухото ми
Тогава вече ми дойде леко в повече. Знаеше, че след това щях да повръщам с дни само при мисълта, че за някоя милисекунда ще ми се изхилят. Въздъхнах тежко и й хвърлих изпепеляващ поглед. " Хм "- измърморих и кръстосах ръце пред гърдите си.
- Добре хайде, ти си!...Ръси малко професури.
Знаех, че не бе културно да говорим на български пред тях, но ме мързеше да използвам и трети език в цялата история. Отпуснах се на мястото си, но отново подскочих в който Хедър отвори устните си да каже нещо.
- В прочием, забравих да ви кажа, че...
Приятелката ми отново ме ръгна, този път още по-злобно от преди и изсъска. Свих се на стола и се уплезих на Сеунгри. Знаех какво щеше да ми каже- " Харесваш гооо...той те харесвааа...вземете си станете... " Но не бе така. Не го харесвах. Даже изобщо. Бях мила. Защо никой не приемаше в наши дни, че може просто да се усмихнеш на някой от противоположният пол без да искаш секс?... пък и съм девствена. Няма да се хвърля на първият срещнат много ясно. Особенно не на него. Имаше само един мъж, който би ме накарал да го направя, а той в момента едва ли не си бъркаше в носът. Чантата ми завибрира и се чу познатата мелодия. Беше ме леко срам да извадя тази трошка пред момчетата, но все пак го направих. На дисплеят се изписа " Мериан ", а единственото нещо което се прокрадна през устните ми бе " Хедър...мъртви сме".
Главата ми се завъртя. Навън вече бе тъмно? Какво по дяволите...!? Бяхме загазили хипер много. Почувствах се точно както веднъж бях забравила телефонът си изключен и имах двадесет и седем не приети от майка ми. След това бях хладнокръвно разкъсана. Предвиждах, че това щеше да е още по-зле...

Заглавие: Re: Drag me down Сря Фев 08, 2012 2:18 pm

Sarah`s pov.

Щяхме да умрем заради тях двете. Никога не са ми вдъхвали доверие. Едната бе твърде самоуверена, а другата много разсеяна. До някъде и ние имахме гешка, че ги оставихме да пътуват сами. Можеха да изпратят мен и Елисавета с влака и всичко щеше да си е точно по план, но сега всичко вървеше към провал.
Прегърнах силно краката си свлякла се на пода, опряла гръб в стената. Чувах силните псувни на Елисавета и мърморенето на Мериан, която я караше да млъкне или поне да продължи, но на английски.
Дойдохме чак до Сеул, а те щяха да ни провалят. Нямаше дори да се явим на кастингът. Все още имаше едно нещо за вършене- да се представим пред шефчетата. Масивната врата към голямата заседателна стая се отвори и от там излезе група много щигляви и високи момичета. Приличаха на нас, като изключим, че бяха с много по-прилепнали дрехи, по-високи токчета и коса, опъната на болезнена конска опашка. Бяха рускини и до колкото разбрахме се казваха Goddess. След тях излезе и тяхната мениджърка- също толкова приличаща на кон. Момичетата се наредиха в стройна редица, погледнаха ни злобно и се усмихнаха много чаровно, но по-скоро ехидно. "1-2-3-4..." със всяко число правеха по една сложна стъпка. Накрая изпляскаха и най-високата, синеока, с черна, подчти синееща коса, опъната силно със сребърна лента, металиков клин, метален корсет, черен потник и ботуши, повтори последната стъпка излизайки по-напред и извика " Are you ready? " Момичетата й отговориха в един глас: Goddess . Да не бяхме в Камп Рок!? Степ ъп?! Боже...тея се вкарваха в някакви песни, но...."1-2-3-4...Are you ready? Neon.N callin`...And guess who we have with us?..." . Това бяха думите от песентта. Думите, които щяха да си поделят Хедър и Бейби Ел. Нима им я бяха дали? Знаех я на изуст...Всички я знаехме. Даже вече мислехме за клипа. Дует с Big Bang...Къкъв по-добър старт? После бе Джи Драгън " Big Bang...Chill out, girl...." Спрях. Не исках да мисля повече за песентта. Щяхме да се провалим. Заради тях двете. Нямаше смисъл. Преди нас имаше над двадесет групи от Бразилия, Гърция, Турция, Норвегия, Ирландия, Испания...Коя бе България? И да се появяха нямаше смисъл. Доказахме достатъчно, че сме некоректни.
Вратата се отвори и от вътре излезе ниска корейка. Мениджърката ни, българка, чето истинско име бе Мария, пристъпи крачка напред към нея стискайки нервно телефонът си в ръце. Все още държеше Михаела на линия.
- Още само две минути, моля ви.- каза тъжно тя- Били са на озни влак от днес следобед.
- Но всички са били евакоирани час след това. Съжалявам, госпожо, но господата не могат да---
И точно в този момент като гръм от ясно небе лъскавият асансьор спря пред нас и от там, рошави, изскочиха Бека и Хедър.
- ЕТО НИ!- извика Бека и се хвърли на пода, спънала се пред асансьора
Хедър й помогна да се изправи, поутупа я и се усмихна на жената поздравявайки я културно.
- Тях ли чакаме?- Меран кимна- Един момент.
Жената затвори вратата след себе си. Мениджърката ни бързо направи знак на новодошлите, че са мъртви, но преди да пристъпи към действия корейката се върна.
- Само те двете да влязат.
Лид и Михаела накуцвайки се намъкнаха в стаята. Всички залепиха ухо на вратата, без мен. Не можех. Всеки момент щях да върна обилният обяд в ресторанта до летището. Минаха няколко минути. Най-накрая се престраших и аз да подслушам разговорът.
Долових Бека да прекъсва плътен мъжки глас.
- ОТВЛЯКОХА НИ!
Мълчание.
- Да, д-да, така беше....-съгласи се Хедър
-И кой?
Мълчание отново...
- Това ще ви хареса. -гласът на Бека бе доволен- Джи Драгън и ТОР. Всъщност не ни отвлякоха. Запознахме се с тях. И много си допаднахме. Едва ли не със Сюнгхюн сме най-добри приятели. Голям приказливец е.
- Сюнгхюн? Приказливец?- учуди се друг глас
- Ооо, да...Много си паснахме. Каза, че съм точно като него. Д-даже имам снимка с него...- продължи да настоява Бека
Настъпи мълчание. След няколко минути вратата се отвори и жената ни направи знак да влезем.